Плевенската епопея

Плевенската епопея

 В хода на руско-турската освободителна война 1877-1878г. Плевен играел важна роля. В продължение на пет месеца той приковал вниманието на цялата европейска общественост. При Плевен фактически се решил изходът на войната, тъй като тук били съсредоточени крупни военни сили. След освобождението на този град руската армия предприела решително настъпление и стигнала под стените на Османската столица.

Западният руски отряд след завладяването на Никополската крепост се насочил към Плевен. С усилен марш елитният корпус, командван от Осман паша,  успял да се прехвърли от Видин в Плевен и да организира отбраната на града. Самата местност, заобикаляща града давала възможност да се устроят отлични фортификационни съоражения. Плевен е заобиколен с хълмове, от които най-високи са североизточните и източните.

В боевете за Плевен били проведени три атаки, последвани от блокада и капитулация  на армията на Осман паша. Още в началото на военните действия 4000 българи напуснали града и потърсили убежище при руските си братя, а останалите в града патриоти извършили редица саботажни акции и изпращали сведения за състоянието на турския гарнизон.

Първата атака за града русите провели на 19 и 20 юли 1877г. Боевете се разразили при селата Буковлък и Гривица. При Гривица Костромският полк  водил яростни боеве. Самият факт, че двама  от тримата полковник командири-руси паднали убити, говори за равния бой. Сражавайки се русите се застъпвали за всяка педя земя, без да загубят нито знаме, нито оръдия и без да оставят ранени на бойното поле.

За  втори път Плевен бил атакуван на 30 юли 1877г. Боевете се разразили при Гривица, Радишево и  местността Зелените гори.На фона на боевете в района на Зелените гори особено изпъква  генерал М. Скобелев. Той умело използвал войнишката инициатива за промяна на тактиката в боя. За пръв път в боевете при Плевен се използва прибежката в рамките на разсипаните вериги. На следващия ден Осман паша се опитал сам да премине в настъпление в района  на селата Пелишат и Згальовец, но бил отблъснат и върнат обратно зад своите табии. Руските войски показали голям героизъм. Общо при двата щурма на Плевен русите понесли чувствителни загуби – около 10 000 убити и ранени. Това обстоятелство накарало руското командване да премине от настъпление в отбрана. Към Плевен били насочени нови сили, включително и румънските дивизии, преминали Дунав в района на Корабия-с. Гиген.

Третата атака на Плевен-11 септември 1877г., не донася решителния успех. Напротив, жертвите са двойно по-големи от предишните. Генерал Скобелев, оставен без подкрепление, е принуден да върне обратно полковете от 16 пехотна дивизия. И въпреки неуспеха  войниците не се отказват и са готови да загинат. Но скоро нещата започват да се променят на 24 октомври новият Западен отряд на генерал И. Гурко превзема с щурм турските редути при Горни Дъбник. На следващия ден се предял и турският гарнизон  при Телиш. Осман паша се намирал вече в пълно обкръжение. Той бил оставен на произвола на съдбата от Дарихура (военния съвет) в Цариград.

В края на  ноември 1877г. Осман паша бил в критично положение; запасите свършвали, болести върлували, турските войници дезертирали. Българи все по-често преминавали блокадния пръстен. На 9 декември българин се явил в щаба на руската армия и съобщил: Последните запаси са раздадени. Турското население се придвижва с коли към р. Вит. Сутринта на 10 декември върху шести участък на блокадната армия връхлетели безбройни табори,  предвождани лично от Осман паша. Руските стражеви постове забили тревога. Настанал страхотен ръкопашен бой. Нито един руски войник не отстъпил. Генерал И. Ганецки доловил стремежа на турците да пробият на север и веднага 9 кавалерийска дивизия  се подготвила за бой в случай че противника направи пробив. На левия фланг турските стрелци били посрещнати от Архангелогородския и Волгородския полк. Откъм височините на с. Опанец започнали атака и румънските войски. Наново турците се струпали в центъра на руската отбрана. Към това място се насочил и руският резерв, току-що пристигнал от с. Долни Дъбник. Астраханските и Самогитските гренадири с дружен удар на щик  изтласкали турците и пленили седем турски оръдия. Малко след това в боя Осман паша паднал ранен. Разпространила се мълвата, че е убит. В турските вериги настъпило безредие. Неизброими маси бягали по цялото поле назад. Най-тежко било положението на моста при р.Вит , задръстен от стотици коли и оръдия, които се сгромолясвали надолу в реката. Около обяд на това място бил издигнат бял флаг.

Камелия Христова Кръстева 11а  №14

Сподели:
edno23 Плевенската епопея favit Плевенската епопея svejo Плевенската епопея twitter Плевенската епопея facebook Плевенската епопея google buzz Плевенската епопея delicious Плевенската епопея google Плевенската епопея digg Плевенската епопея

Ако харесвате тази статия, то също може да харесате и:
    None Found

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>