Трафик на хора

Трафик на хора“ е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация;

„Експлоатацията“ е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесни органи, за осъществяване на принудителен труд, за поставяне в робство или в положение сходно с робството.

Трафикът на хора е организирана криминална дейност, чиято цел е висока печалба чрез сексуална и трудова експлоатация на хора. Трафикът на хора е криминализиран в Наказателния кодекс на България през 2002 г. и включва транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля в пределите на страната или извън нея.

За жертвите, трафикът на хора винаги е съпътстван от насилие, контрол, принуда и фалшиви обещания. За по-голямата част от обществото този проблем звучи нереален или далечен от тях, но истината е, че това е една от големите опасности в България.

България е източник, транзитен пункт и – в по-малка степен – крайна дестинация за мъже, жени и деца от Молдова, Румъния, Русия, Украйна, Армения, Ливан и Узбекистан, прехвърлени в България или през България за  Германия, Швейцария, Норвегия, Италия, Холандия, Гърция, Турция, Белгия, Франция, Испания, Австрия, Чешката република, Полша и Македония с цел комерсиална сексуална експлоатация и принудителен труд. Приблизително една трета от идентифицираните жертви на трафик са жени и деца от ромски произход. Има трафик на деца от ромски произход в рамките на България и от България за Австрия, Италия и други западноевропейски страни с цел принудителна просия и дребни кражби. Около 20% от идентифицираните жертви на трафик в България са деца. Длъжностните лица отчитат увеличение в броя на българските жертви на трафик в страната, основно в курортни райони по черноморското крайбрежие и в градове на границата с Гърция, за сексуална експлоатация с цел печалба.

 

2. Видове трафик

 

Вътрешен трафик” – трафик на хора в границите на страната. Жертвите биват набирани от икономически по-изостанали райони и транспортирани към по-развитите части на страната. В България вътрешен трафик има към пограничните райони и курортните комплекси.

„Международен трафик” се осъществява чрез превеждане на жертвите през държавната граница и експлоатиране в друга страна. Съществуват страни на произход, транзит и крайна дестинация за жертвите на трафик на хора.

  • Страни на произход – страните, от които се набират жертвите на трафик;
  • Страни на транзит – страните, през които биват транспортирани жертвите на трафик;
  • Страни на крайна дестинация – страните, в които жертвите биват експлоатирани.

България е основно страна на произход за жертви на трафик на хора и страна на транзит. Съществува тенденция страната ни да се превърне и в страна на крайна дестинация.

Трафикът на хора е част от международната организирана престъпна дейност. Печалбите от трафик могат да се сравняват само с тези от незаконна търговия с оръжие и наркотици. Криминалните групировки действат чрез насилие и заплахи. В повечето случаи трафикантите отнемат личните документи на жертвите.

Трафикираните жени нямат доверие да потърсят защита от полицията. Често биват заплашвани и лъгани, че полицията в града, в който са експлоатирани, е корумпирана и сътрудничи на трафикантите.

Трафик на деца – състои се от всички действия, включени в транспорта на деца в страна и през граница, включващ измама, принуда и насилие, заробване или лъжа, за поставяне на децата в ситуации на злоупотреба или експлоатация, като насилствена проституция, робски практики, побой, или извънредна жестокост, непосилен труд или експлоатационен домашен труд. По смисъла на закона “дете“ е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Трафикът на жени и деца е световен проблем и интернационален печеливш престъпен бизнес. Трафикираните жертви могат да бъдат продавани, лъгани, насилвани или подмамвани в ситуации от които не могат да избягат. Много от тях са принуждавани да работят в секс индустрията като проституиращи или в порнографския бизнес, голяма част от тях са принуждавани да просят.Част от децата са извеждани извън страната с цел незаконното им осиновяване. Други напускат доброволно страната с надеждата за по-добър живот, но завършват в ситуации, където здравето , психиката и безопасността им са силно застрашени, тъй като са в чужда страна и са малтретирани и експлоатирани жестоко.

Трафик на хора с цел трудова експлоатация – хора, които заминават в чужбина за да работят биват измамени и принуждавани да се трудят в лоши условия, при минимално или често без никакво заплащане; Биват заплашвани или изнудвани от работодателите за да останат на работа въпреки лошите условя; Често паспортите им биват отнети; Свободата им се ограничава; Хората се превръщат в роби!

Трафик на хора с цел сексуална експлоатация – най-често млади жени, които търсят работа в чужбина или заминават за да

Трафикът на хора е част от международната организирана престъпна дейност. Печалбите от трафик могат да се сравняват само с тези от незаконна търговия с оръжие и наркотици. Криминалните групировки действат чрез насилие и заплахи. В повечето случаи трафикантите отнемат личните документи на жертвите.

Трафикираните жени нямат доверие да потърсят защита от полицията. Често биват заплашвани и лъгани, че полицията в града, в който са експлоатирани, е корумпирана и сътрудничи на трафикантите

 

3.Заплахи, проблеми и недостатъци на политиката за борба с трафика на хора.

Едни от най- важните заплахи са причините за развитието на трафика на хора в България, които са следните :

  • Социално-културни – неграмотност, разпад на морални ценности, расизъм и етническа дискриминация, влияние на медиите и интернет;

  • Икономически – бедност, неразвита икономика, безработица;

  • Психологически – наркотична зависимост, психически и сексуален тормоз;

  • Гео-политически – бежански потоци, международна организирана престъпност, географско положение.

 

Най-често трафика на хора се осъществява чрез:

  • Чрез агенции за набиране на хора за работа в страната или чужбина;

  • Чрез организирани пътувания в чужбина;

  • Чрез организиране на езикови и квалификационни курсове в страната и чужбина;

  • Чрез организиране на срещи в страници за запознанства или брак в Интернет;

  • Чрез създаване на емоционална зависимост – трафикантът създава близка връзка с момичето и възползвайки се от доверието й я извежда в друг град или в чужбина.

Предпоставки за уязвимостта на жертвите са:

  • Липса на опит в пътуването в чужбина;

  • Липса на информация за живота в чужбина – трудностите и предизвикателства;

  • Нереалистични очаквания;

  • Липса на познания за българското и международното законодателство;

  • Липса на знания за основните им права институциите които могат да ги защитят.

Недостатъци

  • Липса на информация, тъй като официална информация (данни,тенденции,проучвания и резултати от анализи) не е общесЂтвено достояние. Единствениятпубличен източник са докладите на Държавния департамент на САЩ относно правата на човека и трафика на хора. Дори МОМ-България непредоставя публично статистически данни. Тази ситуация обвива в мъгла проблема с трафика и пречи на работата на НПО.
  • Липса на устойчива държавна подкрепа за работата на НПО срещу трафикана хора. Българските институции започват да работят за постигането наустойчиво сътрудничество с НПО и това се отразява в работата на НПО.Признава се факта, че без устойчива подкрепа не могат да бъдат постигнатисериозни резултати, без дългосрочни цели и споразумения работата на НПО може да бъде единствено разпокъсана и без дългосрочна перспектива.
  • Липса на силно сътрудничество между правителствени и неправителствени институции/ организации и липса на координация между институциите и междусамите НПО.
  • Липса на образование в училищата относно трафика на хора.
  • Липса на специални обучения за журналисти. Масмедиите не се използватефективно за борба с трафика.
  • Липса на ефективна процедура за мониторинг на ниво превенция,наказателно преследване и защита.
  • Липса на национална мрежа от масмедии, правителствени и неправителствени организации, които да работят срещу трафика на хора.
  • Липса на интернет страници и интернет форуми за обмяна на професионален опит, информация и съвети към жертвите.
  • Липса на възможности за младите жени и момичета на пазара на труда.
  • Липса на реинтеграционни стратегии и програми.

 

Рискови групи за трафик на хора

Трафикът на хора се отнася до всички дейности свързани с набирането и транспортирането на хора в рамките на дадена държава или извън границите й с цел извършването на услуги придружени от голяма доза насилие или заплаха за такова, унижение, парична зависимост, измама или друга форма на ограничение.

Трафикантите безмилостно използват наивността и желанието на младите хора за по-добър живот. Повечето жертвите нямат добро образование, не знаят как да използват компютър и не говорят чужд език. Те са млади, имат мечти, искат да имат достатъчно пари.

В каналите на трафик на хора може да попадне всеки човек. Има някои групи, които са особено застрашени и към които най-често е насочено вниманието на трафикантите:

 

Деца: децата са голяма рискова група, тъй като те все още нямат натрупан социален и емоционален опит, не могат да разпознават рисковите ситуации и следователно могат да бъдат лесно манипулирани.

 

Основни групи от деца, които биват въвлечени в трафик на хора са:

  • Деца от ромски произход, които са трафикирани в чужбина с цел джебчийство и просия;

  • Деца, отглеждани в Домовете за временно настаняване на деца, лишени от родителска грижа – най-често тези деца и юноши биват примамвани с обещания за по-добър живот в чужбина или в по-голям град в страната и там биват експлоатирани сексуално или трудово. Трафикантите се възползват от липсата на връзка със семейството на тези деца и нуждата им от близост и грижа. Много често трафикантите стават приятели на момичетата и така ги склоняват да работят за тях.

  • Деца на улицата;

  • Деца от проблемни семейства – това са деца, чиито родители нямат добра емоционална връзка с тях и не упражняват родителски контрол над тях. Подобни са и децата от семейства с домашно насилие. Проблемите в семейството ги карат да търсят разбиране и приемане на вън.

Млади хора: Привлечени най-вече чрез обещания за добре платена работа или обучение в чужбина. Тези млади хора стават най-често жертви на сексуална експлоатация (вкл. млади мъже), както и на трудова експлоатация.

Възрастни хора: Най-често хора, които са трайно безработни търсят възможности за работа в големите градове в страната или в чужбина. Те често се оказват принудени да работят при условия, близки до робските, при минимално заплащане и нехигиенни условия на живот и труд.

Трафикираните обикновено нямат реална представа за ситуацията в чуждата държава. Те не знаят кой може да им предостави помощ – дори медицинска. Не бива да се подценява и страха, който те изпитват от трафикантите.

Всички жертви страдат от различна форма на депресия и травматично разстройство.Повечето са със зависимост от наркотици, силни лекарства или алкохол, които вземат. Голям брой от тези жени са били жертви на домашно или сексуално насилие, преди да попаднат в ситуация на трафик.


Цели, задачи и критерии за успех

Целите и задачите са създаването физическа и психическа защита на рисковата група от населението, предоставянето на морална подкрепа и защитени жилища.

Със Закона за борба с трафика на хора се създава Национална Комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет. Тя се председателства от заместникминистър-председател и има двама заместник-председатели. Националната Комисияе съставена от представители на министерства и агенции, които се занимават сдейности, насочени срещу трафика, като например министерствата на вътрешнитеработи, на външните работи, на труда и социалната политика,правосъдието и др. (чл.4 от ЗБТХ). Основната задача на Националнатакомисия е да регулира, координира и контролира прилагането на националнатаполитика за борба с трафика на хора и за защита на жертвите. В допълнение, всъответствие със закона следва да бъдат създадени местни комисии на подчинениена Националната комисия. Техният мандат включва прилагането на националнатаполитика на местно ниво и предаването на годишни доклади до Националнатакомисия. Последната подготвя годишни програми/ доклади за превенция и борба страфика на хора и за защита на жертвите. Тя ги предава за одобрение от Министерски

съвет. Нито един годишен доклад не е бил представен публично досега, като не съществува официална интернет страница на Националната комисия или някакъв друг източник, който да информира за нейната дейност в областта на мониторинга,проучванията и анализа..

През 2005 и 2006 година правителството одобри Национална програма за борба и предотвратяване на трафика на хора и за защита на жертвите. Програматавключва институционни мерки, чиято цел е да създадат административните структуриза превенция и преследване на трафика на хора, както и за защитата на жертвите.

Седемнайсет правителствени институции са отговорни за прилагането на програмата,включително и осем министерства. Други национални и международни агенции, като МОМ-София, министерствата на труда и социалната политика, правосъдието и образованието и науката, Държавната агенция за закрила на детето, следва да допринасят за тяхната работа.

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) е единствената институция, която притежава механизъм, който извършва дейности в областта на защитата на деца от трафик. Агенцията е приела Национален план за действие срещу търговскатасексуална експлоатация на деца. Главните й цели включват повишаване на осъзнаването от децата на проблема със сексуалната експлоатация и развитието на механизми за превенция, повишаването на квалификацията на професионалистите и

работата с деца и медийната политика на институциите за насочване на вниманието на обществеността към сексуалната експлоатация на деца. В областта на зашитата,Националният план за действие на ДАЗД се концентрира върху хармонизацията на българското законодателство с международните стандарти и подобряването на защитата на децата жертви. Целите ще се преследват чрез:

Изменение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Осигуряване на конфиденциалността на свидетелствата на жертвите

(документирането).

Спазване на правото на децата да бъдат настанени на безопасно място, докато дават показания за следствието.

Създаване на механизми, включително и финансови, за репатрирането на непридружавани деца.

Планът съдържа специални глави относно информация и международно сътрудничество за създаването на национален механизъм за обмен наинформация между отговорните институции и организации. Той създавапозицията Национален координатор, чиито функции се изпълняват съвместноот министъра на вътрешните работи и от председателя на ДАЗД.

 

5. Модел и обща характеристика на политиката за борба с трафика на хора.

Моделът на политиката, мога да определя като институционален модел. Ефективността на политиката зависи от работата на институциите борещи се за остраняване на проблема и предлагането на неоспорима сигурност и защита. Институциите са тези които трябва да разеснят причините, да доставят информация на обществото, какви са начините да се защитят.

Субекти на политиката са жертвите на трафик и трафикантите, които в повечето случаи използват силов тормоз.

Обект на политиката е неоспоримата защита на човека, неговите лични права, достойнството и правото да бъде свободен

 

6.Основни политически курсове, средства и инструменти за постигане на целите.

За да бъде достатъчно ефективна борбата с трафика на национално и институционално ниво правителството изработва и обнародва „Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите”, 2007 г.

Програмата е разделена на шест раздела, всеки, от които разглежда определен аспект от борбата с трафика и превенцията:

  • Раздел IИнституционални е организационни мерки;

Създаване на административен капацитет на всички институции, които са част от Закона за борба с трафика на хора и подсигуряване на тяхното стабилно и ефективно функциониране;

  • Раздел IIПревенция;

Повишаване на осведомеността на обществото относно рисковете за попадане в трафик на хора;

  • Раздел III – Обучение и квалификация;

Обучение на професионалисти, работещи в сферата и развиване на уменията им да се борят с трафика на хора;

  • Раздел IV – Закрила, възстановяване и реинтеграция на жертви на трафик;

Подсигуряване на закрила и подкрепа на жертви на трафик и защита на човешките им права. Преодоляване на последствията от трафика на хора и реинтеграция на жертвите;

  • Раздел VМеждународно сътрудничество;

Развитие на международното сътрудничество, обмяна на опит и добри практики в борбата с трафика на хора;

Раздел VI – Законодателни мерки

 

7.Изводи и предложения за подобряване на политиката за борба с трафика на хора.

Националната комисия има широк набор от правомощия, но въпреки това не функционира ефективно. По-конкретно, няма специален бюджет, предназначен за създаването на приюти, центрове и комисии.Няма достатъчна финансова подкрепа за такива центрове, създадени от неправителствени организации (НПО). На практика, повече от две години след влизането му в сила, ЗБТХ все още не е въведен в действие, докато Националната комисия все още съществува като институция само на книга.Проблемът с ефективната координация, сътрудничество и обмен на

информация между всички институции и организации, които участват в прилагането на Националната програма все още не е решен.Трябва да бъдат развити обмена на информация и най-добри практики между НПО, социални работници и други организации, които работят с жертви

от страните на произход, дестинация и транзит. Централната роля на НПО трябва да бъде призната и подкрепена финансово и по други начини, което да им помогне в усилията за повишаване на чувствителността по проблема. В допълнение, на НПО трябва да се възложат и други дейности, свързани с борбата с трафика.Следва да бъде осигурена надеждна финансова подкрепа за всички организации, които работят в областта на трафика.

В сферата на превенцията трябва да бъде изготвена изчерпателна

национална стратегия с фокус върху социално-икономическите права,

образованието, заетостта, здравеопазването, пазара на труда и икономическите възможности, премахването на бедността и т.н.

Кампаниите за повишаване на чувствителността по проблема трябва да бъдат национални дългосрочни дейности, а не организирани от време на време в някои райони.Жертвите на трафик трябва да бъдат разпознати като жертви на сериозни престъпления и да получат достъп до широк набор от услуги, като например приюти, здравни грижи и правна подкрепа. Трябва да бъде обърнато внимание и на специалните нужди на децата и жените.Повече горещи линии трябва да работят и да бъдат използвани като независим източник на информация, консултиране и съвети за жертвите на трафик.

 

8.Заключение

Трафикът на хора е съвременната форма на робство!

Трафикът на хора е една от най-сериозните форми на потъпкване на основните човешки права!

С добра съвместна работа на международни правителствени и неправителствени организации, можем да се достигне един добър резултат за защита на жертвите и на рисковете групи. Прозрачността и гласността на този важен глобален проблем ще защити много хора, защото никои не е застрахован.

 

Сподели:
edno23 Трафик на хора favit Трафик на хора svejo Трафик на хора twitter Трафик на хора facebook Трафик на хора google buzz Трафик на хора delicious Трафик на хора google Трафик на хора digg Трафик на хора

Ако харесвате тази статия, то също може да харесате и:
    None Found

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>